Интересни маршрути

Много красив и приятен маршрут. С почивките може да се извърви максимум за 4 часа. Началото започва от КПП-то намиращо се на черния път от село Тъжа (10 км. източно от гр. Калофер) до хижа Тъжа, на входа на национален парк Централен Балкан. От там се продължава още километър по пътя, пресича се Бабска река и на следващото място за почивка (с много готина панорама към Тъжанското ждрело), пътеката се отделя и започва да се изкачва нагоре през гората. Друг вариант за начало на маршрута може да бъде хижа Триглав. Тръгва се по пътеката за връх Голям Кадемлия. След каптажа за хижата се продължава направо над горския пояс по сравнително ясна пътечка. Постепенно се излиза на скален венец, като се върви покрай него докато се пресекат дървените жалони на еко пътеката. Следва най-вълнуващата част.

Продължение ..>>

„Водопадът се състои от три пада. Първият с 6-7 м височина, вторият, който е най-висок, е 17-18 м, и третият е 5-6 м. В основата на първия пад се е образувал казан с диаметър около 5-6 м, а във втория пад с 4-5 м в диаметър. Общата височина на водопада е около 30 м, разположен на 900 м н.в.“

Така пише в WikiMapia. Кратичко, сухо изложение, придружено с три снимки. За мен водопадът е свързан със спомени от детството и с любовта ми към Родопите. В продължение на 14 години все се канех пак да намина и да видя какво се случва с този водопад. Най-накрая го направих. Споделям и с вас разходката си до това малко известно красиво кътче в Родопите.

Продължение ..>>

Интерпретиран екомаршрут Бабско пръскало отвежда в югоизточната част на Националния парк, южно от масива Триглав. Представя безлесната зона, уникалното Тъжанско ждрело и водопад Бабско пръскало.

Изходен пункт за маршрута е с. Тъжа, Павелбанска община. По път с трошено-каменна настилка се стига до контролно-информационния пункт (КИП) на Парковата дирекция “Сладката вода”, където е началото. Маршрутът е кръгов, разположен между 1 193 и 1 519 м н. в., с продължителност на прехода около 4 – 4,5 часа. Вляво от КИП-а, малка тревиста площадка открива на запад панорама към резерват Джендема, Тъжанско ждрело и скалния феномен Козя стена.

Продължение ..>>

В западните поли на Рила планина, точно на самия вход към долината на река Рилска и Рилския манастир се намира село Стоб – наследник на древния тракийски град Стоби, унищожен според преданията при наводнение. Някогашния град-крепост е включен за пръв път в Българската държава от хан Крум в началото на IX век. През 1190 година българските войски отново надделяват над византийците, но през 1254 г. е присъединен към Никейската империя от Йоан ІІІ Дука Ватаци. Градът е присъединен за пореден път към България по времето на Иван Александър (1331-1371), а в местността Църквището е открит кръст с надпис от 1373 г.

Продължение ..>>

Туристически център Мальовица – Йончево езеро – заслон Страшното езеро – заслон БАК (Орловец) – хижа Мальовица – туристически център Мальовица

Мальовица е сравнително малък курорт (и дано си остане такъв), но по красота и величие на природата няма равен не само в Рила, но и в цяла България. Разположен в Мальовишкия поддял на Северозападна Рила, на около 1700 м. н.в., той е символ на българския алпинизъм и планинарство и естествена база за алпийските спортове. Заедно с величествения връх Мальовица, в района се издигат още редица алпийски върхове, които превръщат тази част от Рила в най-предпочитания обект за високопланинско скално катерене в България. Най-високите алпийски стени и най-трудните скални турове са именно тук, а в подножието на отвесните зъбери се намира и едно от най-красивите високопланински езера на Балканския полуостров - Страшното. Именно то ще бъде и основна цел на представения маршрут.

Продължение ..>>

В западния край на гр. Смолян на изхода от кв. Средока има малка табелка сочеща към резерват „Сосковчето”. От асфалтовия път завиваме по полегато каменисто пътче навлизащо навътре в планината покрай р. Еленска. Добре е ако сте с лек автомобил да не продължавате с колата, а да я оставите още в началото след табелата. След около километър по изровения път от лявата страна над реката ще се покаже старинен римски мост, целия обрасъл с мъх и треви, но все още запазил здравината си от онези епохи. За строителните възможности на римляните говори и фактът че мостът е изграден изцяло от суха зидария (камъните прилежно са издялани и вклинени един в друг без използаването на каквато и да било спойка). Веднага след него се появява сградата на изоставен рибарник. От тук надясно продължава стария римски път който се изкачва чак до билото на планината. Не се заблуждавайте да тръгнете по него. Точно зад сградата и над останките от рибарниците започва еко пътека с жълта маркировка, отвеждаща ни в приказно царство от водна ферия и зеленина - неподправена красота недостъпна и за най-скъпите аква паркове.

Продължение ..>>