ЕКОМАРШРУТ КАНЬОНА НА ВОДОПАДИТЕ

В западния край на гр. Смолян на изхода от кв. Средока има малка табелка сочеща към резерват „Сосковчето”. От асфалтовия път завиваме по полегато каменисто пътче навлизащо навътре в планината покрай р. Еленска. Добре е ако сте с лек автомобил да не продължавате с колата, а да я оставите още в началото след табелата. След около километър по изровения път от лявата страна над реката ще се покаже старинен римски мост, целия обрасъл с мъх и треви, но все още запазил здравината си от онези епохи. За строителните възможности на римляните говори и фактът че мостът е изграден изцяло от суха зидария (камъните прилежно са издялани и вклинени един в друг без използаването на каквато и да било спойка). Веднага след него се появява сградата на изоставен рибарник. От тук надясно продължава стария римски път който се изкачва чак до билото на планината. Не се заблуждавайте да тръгнете по него. Точно зад сградата и над останките от рибарниците започва еко пътека с жълта маркировка, отвеждаща ни в приказно царство от водна ферия и зеленина - неподправена красота недостъпна и за най-скъпите аква паркове.

Самата пътека върви срещу течението на реката и изкачвайки се нагоре преминава през редица водни каскади, които образуват система от малки и средни водопади преливащи един в друг. Създателите на маршрута са проявили фантазия именувайки ги по подходящ начин. След 30 минутно изкачване се достига първия от поредицата водопади. Въпреки впечатляващата гледка това е само началото на преживяването.

След кратка почивка продължаваме напред, като постоянно пресичаме реката по малки дървени мостчета чудесно вписвайки се в пейзажа. Още малко и се достига до най-високия от поредицата водопади – Орфеевият, висок 68 м. Наистина ако човек застане под хладните пръски и погледне нагоре може да оприличи извиващите се водни струи с вълшебните струни на Орфеевата арфа.

През цялото изкачване дървените мостчета над реката се редуват с кътчета за отдих и места за пикници. (Разбира се и тук изоставените боклуци край огнищата за момент ни връщат в съвременна България напомняйки ни за простотията у хората ). След 1 час и 15 минути от началото на пътеката се стига до поредното дървено мостче, отличаващо се от останалите със стърчащия пред него пън от отрязано дърво. Веднага след него следват дървени стълбички, които ни изкачват на скалиста площадка обрасла с мъх. На ляво от основната пътека на около 30 м. по-навътре се намира първата от трите панорамни площадки със страхотен изглед към резерват „Сосковчето” и гр. Смолян. Освен това от тук пътеката се разделя на на още две части. Добре утъпканата и подържана пътека изоставя реката, прави голям полукръг на ляво и се спуска обратно към Смолян. Цвета на маркировката се превръща от жълт в син, а по пътя се преминава през още две панорамни площадки с красиви пейзажи. Този вариант на маршрута не трябва да ви отнеме повече от 2,30 часа, освен ако не правите големи почивки.

Интересно става ако искате да продължите към хижа Перелик. На турстическите карти цялата пътека или не е отбелязана или е представена с жълта маркировка без разклонения. Ако минавате за пръв път може да се окажете в следната ситуация: вървите по утъпкана пътека, добре обозначена с жълта маркировка, минавате мостчето, стълбичките и изведнъж ... табела Смолян, а маркировката се превръща от жълта в синя. Няма друга табела за хижа Перелик, няма ясно различима друга пътека. Все пак ако сте решили да се качвате до върха или хижата от това място трябва да продължите нагоре по реката и след 30 тина метра вероятно ще забележите продължението на жълтата маркировка (която незнайно защо се губи точно на разклона). Табелката с жълт цвят е поставена на дърво на 3,4 м. от земята (!!?). Пръдължава се още около 30-тина минути срещу течението и след поредното мостче се стига до последното изградено място за пикник. Тук пътеката завива почити на 180 градуса на дясно и започва стръмно изкачване на серпентини. Маркировката постепенно оредява, но по-принцип я има. Разбира се не е както в началото (изглежда металните табелки са свършвали и са започнали да ги коват по-нарядко), необходимо е да се търси внимателно и в двете посоки (на много места е поставена само от едната страна на дърветата и неможе да се види ако се идва от противоположната посока!). Още един модерен и новаторски подход при извършеното маркиране предразполага към лесно изгубване. Тъй като жълтата маркировка е направена изцяло от стандартни метални табелки, които са заковани по дърветата (вместо боята да се нанася директно върху даден обект), неможе да се укаже кога пътеката сменя посоката си и прави остър завой и тъй като тя не е ясно изразена е възможно лесно да се загуби. 

Изкачването в гората може да отнеме още около 3 часа, ако не се губи често маркировката. Накрая се излиза на равна поляна с малко заслонче. Тук има табела указваща началото на резерват „Сосковчето”, но отново няма табела за указване на посоката към х. Перелик. Трябва да се тръгне по най-близкия до заслона път, който завива в ляво от пътеката. Той постепенно се разширява и след 30 минути бърз ход ще ви отведе на асфалтовото шосе за х. Перелик. Веднъж стигнали асфалта ще е трудно да объркате посоката за хижата ... указателните табели са през 20 метра . Успех!

>> виж всички снимки от албума ...