Пътеписи

Предния път, когато събрах смелост да пиша по темата за преходите, организирани и водени от Ники, започнах с това, че за изнежения градски човек е силно препоръчително от време на време да напуска комфортната си среда, за да се самоподложи на някое леко изпитание. Позволявам си да се самоцитирам воден не от тщеславие, а явно защото Провидението следи делата на клуб Адвенчър БГ и реши за пореден път да ни подложи на изпитание. От което ние за пореден път излязохме с чест.

Продължение ..>>

За изнежения градски човек е силно препоръчително от време на време да напуска комфортната си среда, за да се самоподложи на някое леко изпитание. Контрастът между уютното ежедневие и неподправената природа провокира сетивата и стимулира съзнанието. Ники много добре знае това и насрочи преход по билото на Западна Стара планина точно за уикенда с драстична промяна във времето. Обяснението му, че този преход все пак е бил планиран месеци по-рано, някакси не хвана дикиш. Но, когато си избрал да ходиш с клуб именуван Адвенчър, много е вероятно да се вкараш в приключение.

Продължение ..>>

В скромните си напъни за осмисляне на заобикалящата ме действителност стигам до извода, че като цяло клишетата не са лошо нещо. Започвам да гледам на тях като на някогашни проблясъци на остроумие, устояли на времето и доказали, че могат да направят така, щото дадено послание да бъде разбрано от широк кръг. Започвам по този леко претенциозен начин и обещавам да завърша традиционно. Колкото до съдържанието – ще се опитам да предам впечатленията си от един край на България, който определено заслужава да му се обърне внимание.

Продължение ..>>

Сутринта станахме, но слънцето още се замисляше дали да напече или да се скрие зад облаците. За наше щастие избра първото. И за да се възползваме от хубавото време бързо се организирахме със закуската и събирането на бивака. Поехме отново на път и се отправихме към м. Каменска бърчина. Тази местност е позната с провиралото си и е част от някогашно мегалитно светилище. След оглед около това „провирало” открихме издялани в камъните кръгове. Непосредствено до тях имаше хубава беседка, която предлага страхотни условия за барбекю. Малко по-настрани се откриваше страхотна гледка към Странджа. Направихме бърза фото сесия и се отправихме към с. Визица.

Продължение ..>>

Идеята за проникване из гористите дебри на Странджа, се въртеше в нашите глави. Ето че дойде денят в който всички единодушно решихме че е дошъл момент, в който да си съберем парцалите и да се отправим към това загадъчно място. Първоначалната организация беше стандартна. Всеки се впусна в интернет, в списания и вскякакви други източници да търси интересни места за посещение в Странджа. След около седмица време се събрахме на по бира, за да споделим кой какво е намерил. Бързо се разбра, че имаме доста скромен обем от информация, която определяше Странджа като едно изключително мистично и изпълнено с тайни място.

Продължение ..>>

Повечето хора свързват името „Царичина” с „една дупка, копана от военните преди време”. За съжаление скромните ми познания по този забулен в загадъчност случай не ми позволяват да коментирам. Целта на настоящото писание е да даде епистоларен израз на впечатленията и емоциите, които съпровождаха и белязаха кратко, но интензивно зимно ходене в този резерат. Защото Царичина е резерват, част от Национален парк „Централен Балкан”. Ако все още не сте се досетили – в следващите редове ще става дума за туризъм. Зимен, при това.

Продължение ..>>