| КОД: TVAR32 | Нощувки: 0 |
Дневни преходи: около 15 км. | Техн. трудност: ниска/средна | Такса: 20 € / 39,12 лв. |
Августовските нощи имат особен ритъм. Денят все още носи топлината на лятото, но след залез въздухът над Камчийска планина постепенно изстива, шумът на гората се променя, а небето започва да разкрива повече звезди, отколкото виждаме обикновенно.
Нашият преход започва привечер. Срещаме се във Варна (паркинга на магазин Кауфланд до мол Варна), 19:00 ч. и поемаме към местността Гермето, паркираме и се приготвяме за приключението. Първото изкачване ни отвежда на връх Асанчина чука. Не е най-високият връх в района, но от него билото започва да се разгръща на изток – дълга верига от обли, тревисти върхове, които сякаш са създадени за нощни преходи. Тук хоризонтът остава открит почти през цялото време, а широките поляни позволяват погледът да се движи свободно между земята и небето.
Някъде сред гората остават и почти забравените Хемски порти. Днес от тях личат предимно обрасли каменни очертания, но преди повече от хилядолетие тук е съществувала сложна отбранителна система от три крепости, свързани със стени. Те са пазели един от проходите през Източна Стара планина – място, през което са преминавали войски, търговци и пътешественици в продължение на векове. През деня тези руини изглеждат като част от пейзажа. През нощта започват да пораждат въпроси – за хората, които са стояли на същите височини и са гледали към същите звезди много преди нас.
След залез бързането губи смисъл. Продължаваме спокойно по билото на светлината на челниците, преминавайки през Мирчов чукар, Дедеева чука, Стара голица и още няколко височини. Между тях има достатъчно открити поляни, за да спрем, да постелем шалтетата и просто да наблюдаваме небето. Няма предварително определено място, от което Персеидите се виждат най-добре. Те могат да се появят навсякъде. Всяка година през август Земята пресича следите, оставени от кометата Суифт–Тътъл. Малките скални частици, движещи се с десетки километри в секунда, навлизат в атмосферата и за части от секундата изгарят, оставяйки светли линии по небето. Това са Персеидите. Повечето проблясват за миг. Някои оставят дълга сияеща следа. Други са толкова ярки, че за кратко осветяват околния пейзаж. Никой не знае откъде ще се появи следващият метеор и именно това кара погледът непрекъснато да търси.
На последния връх ще спрем за по-дълго. Нощният хлад вече се усеща осезаемо, затова ще се завием добре, ще си направим по чаша топло кафе или ароматен билков чай и ще изчакаме денят сам да се появи. Изгревът няма да дойде внезапно. Първо ще избледнеят най-слабите звезди, после небето ще посивее, а хоризонтът ще започне бавно да се оцветява. След първата светлина ще поемем към околностите на село Бърдарево, където предварително сме оставили единия автомобил. Докато шофьорите се върнат за останалите коли, ще остане време за кратка почивка и още един поглед назад към билото, по което сме прекарали нощта.
Преходът е около 15 километра. Не е дълъг и не е технически труден. Но предлага нещо, което рядко остава време да направим – да вървим без да бързаме, да прекараме цяла нощ навън и да си припомним колко различно изглежда светът, когато единственият таван над нас е звездното небе.