| КОД: TROD22 | Нощувки: 2 |
Дневни преходи: 4-6 часа | Техн. трудност: средна | Такса: 70 € |
До някои места в Родопите, не просто се стига. До тях се приближаваш - бавно, по старите пътища, през гори, изоставени махали и каменни била, докато съвременния свят постепенно остане назад. Това пътуване е именно такова. В продължение на три дни ще навлезем дълбоко в един от най-загадъчните райони на Родопите — земя, в която древни светилища се издигат над дълбоки речни долини, старите пътища изчезват в гората, а някогашни села днес са почти погълнати от планината.
Среща и събиране на групата - гр. Варна, бул. Христо Смирненски 2 (паркинга на магазин Кауфланд до мол Варна), като точния час ще го уточним допълнително.
Потегляме към мистичните Родопи, където ни предстои да се потопим в невероятната смесица от мит и история. Спираме за кратко в Асеновград, зареждаме провизии за следващите дни и се срещаме с участниците от други части на страната.
После продължаваме с колите, като нашата първа цел е Белинташ.
Скалното плато стои високо над планината като огромен каменен кораб. Името обикновено се свързва с „белия камък“, а мястото отдавна е обвито в легенди. Но зад легендите има и нещо съвсем реално — следи от древна култова дейност, изсечени в самата скала. Белинташ е свързван с тракийския бог Сабазий и с религиозните представи на древното население на Родопите. Ще направим пешеходна обиколка на скалния масив, ще разгледаме неговите естествени форми и изсечените в камъка структури и ще оставим достатъчно време, за да усетим мястото.
Връщаме се при автомобилите и продължавме към Тополовския проход в посока с. Три могили.
И тогава асфалтът свършва.
Пред нас остава макадамовият път, който навлиза все по-навътре в планината (добре поддържан, без големи дупки и коловози, като на някои от магистралите). След 6-7 км. достигаме до малка поляна с невероятна панарома и планинска чешма. Тук паркираме и оставяме цивилизацията. Тук ще бъде нашият бивак за следващите две нощи.
Вечерта Родопите ще потънат в тъмнина, каквато трудно може да се види край големите градове. Няма улични лампи. Няма шум от движение. Само гората, вятърът и планината.
Нощувка на бивак.
Общ преход за деня: ~ 2 ч.
Денивелация: ~ +250 м.; -250 м.
Днес ни очаква истинско потапяне в планината. Ще се придвижим още 6 км. по макадамения път до с. Три могили, откъдето започва пешеходната част от маршрута.
На места пред нас ще се появят старите каменни къщи и следите от махали, които днес почти са изчезнали. По тези склонове някога е имало живот. Къщи, огнища, добитък, обработваеми ниви, пътища между махалите. Днес много от тези места са останали само като каменни зидове и разпилени плочи, постепенно поглъщани от гората.
Маршрутът към Мумджидам е добре познат сред планинарите, но усещането там е далеч от това на традиционна туристическа дестинация. От Три могили до махалата се върви приблизително час и половина, а по пътя се откриват панорами към връх Чиляка, Саръ кая и съседните махали.
И тогава пред нас ще се появи Саръ кая - „Жълтата скала“. Самотен скален масив, изправен над дълбоката долина като естествена кула. Под него се разгръща един от най-драматичните пейзажи в тази част на Родопите. Долу е долината на Хамбар дере — дълбока, затворена и труднодостъпна. А около нея планината пази следи от много по-старо човешко присъствие. В района са известни древни пътища, крепости, скални ниши и други археологически паметници. Някои от тези маршрути са свързвали вътрешността на Тракия с Родопите и проходите към Беломорието. Това е един от онези моменти, в които картата започва да изглежда различно.
Това, което днес виждаме като безлюдна планина, някога е било мрежа от пътища. По тези пътища са се движили хора, животни, стоки и армии. Изкачвали са се към високите била, спускали са се към долините и са преминавали през планината, която за нас днес изглежда почти непроходима.
Достигаме Мумджидам — махала, разположена върху южно изложена тераса на около 900 метра надморска височина. Днес тук са останали само няколко каменни постройки, а мястото е почти необитаемо, с присъствие на хора предимно сезонно. И точно това прави Мумджидам толкова въздействащ. Тук не гледаме музейна реконструкция на миналото.
Гледаме самото минало.
Каменните стени са истински. Старите пътеки са истински. Планината е същата. Само хората ги няма.
След като направим кръгова обиколка през района и посетим някои от останалите махали по околните ридове, ще поемем обратно към Три могили.
Прибираме се в бивака. Вечерта отново сме сред дивата природа. Далеч от градовете. Далеч от шума.
Нощувка на бивак.
Общ преход за деня: ~ 6-7 ч.;
Денивелация: ~ +650 м.; -650 м.
Последната сутрин. Родопите са прохладни, въздухът е чист, а бивакът постепенно изчезва — палатки, багаж, раници...
Кафе. Закуска. И време да поемем обратно.
Ще се върнем по същия маршрут през Тополовския проход — място, което днес изглежда като просто планински проход, но всъщност се намира в район с дълбока история на движение през Родопите. Археологическите изследвания показват, че древни пътища са свързвали Тракия през района на Тополовския проход с Родопите и Беломорието, а отклонения от това трасе са водели към множеството култови комплекси в района. Преди хилядолетия хората са гледали на тези била не като на края на света, а като на път.
Ние ще направим същото.
След няколко километра ще оставим автомобилите и ще поемем пеша по друг стар маршрут. Предстои последната ни експедиция в планината.
Първата цел са Стражите — причудлив скален комплекс, издигнат над огромното море от родопски ридове. Оттук нататък маршрутът ще ни води към панорамните височини на Турската куля и Равния камък. Това е терен, в който природата и човешката история отново се преплитат. В района на Турската куля е документирано кръгло каменно съоръжение с диаметър около 15 метра, изградено от масивни каменни блокове. Обектът се интерпретира като култово съоръжение и вероятен кромлех и се отнася към първата половина на I хилядолетие пр. Хр.
Тук трябва да направим уточнение: Кромлехът при Долни Главанак е официално представян като единствения запазен обект от този тип в българските земи, докато съоръжението при Турската куля е по-предпазливо определяно като възможен кромлех. Затова няма да търсим сензация там, където археологията още задава въпроси. И може би това е най-интересното - защото тази планина, още задава въпроси.
Ще продължим към Равния камък, където ще оставим погледите ни за последно да се плъзнат над огромния планински масив.
Тук няма древни колони, които да ни кажат кога точно са били поставени. Няма надпис, който да обясни защо. Само камък, хоризонт и една планина, която е била тук много преди нас.
И ще разберем нещо важно: най-интересните места понякога не са тези, за които знаем всичко. Те са местата, които ни карат да задаваме въпроси.
Късният следобед ще се върнем при автомобилите. Ще натоварим багажа и ще поемем обратно към дома.
Родопите постепенно ще останат зад нас — първо билата, после горите, после малките села. Но усещането от тези три дни няма да си тръгне толкова лесно. Защото това е пътуване през няколко различни времена — от древните тракийски светилища на Белинташ, през забравените човешки селища около Мумджидам, до самотните мегалитни структури по високите била.
Три дни в една планина, в която миналото не е изчезнало.
То просто е останало там, където човекът все по-рядко стига.
И чака някой отново да тръгне по стария път.
Общ преход за деня: ~ 5 ч.;
Денивелация: ~ +350 м.; -350 м.