ПРЕХОД ДО СТРАШНОТО ЕЗЕРО

<< Назад
| Добавена на 01.10.2011

Туристически център Мальовица – Йончево езеро – заслон Страшното езеро – заслон БАК (Орловец) – хижа Мальовица – туристически център Мальовица

Мальовица е сравнително малък курорт (и дано си остане такъв), но по красота и величие на природата няма равен не само в Рила, но и в цяла България. Разположен в Мальовишкия поддял на Северозападна Рила, на около 1700 м. н.в., той е символ на българския алпинизъм и планинарство и естествена база за алпийските спортове. Заедно с величествения връх Мальовица, в района се издигат още редица алпийски върхове, които превръщат тази част от Рила в най-предпочитания обект за високопланинско скално катерене в България. Най-високите алпийски стени и най-трудните скални турове са именно тук, а в подножието на отвесните зъбери се намира и едно от най-красивите високопланински езера на Балканския полуостров - Страшното. Именно то ще бъде и основна цел на представения маршрут.

Първата част на трека е от туристически комплекс Мальовица до Йончево езеро. Пътеката започва точно зад хотел Мальовица със стръмно изкачване в рядка борова гора. Маркировката е със зелен цвят и се вижда ясно. След около 15 минути се излиза в долния край на ски пистата „Ръждавица”, точно до станцията за влека. От тук тръгваме нагоре по пистата (на това място представляваща тесен черен път). Точно преди началото на стръмния участък, пътеката се отклонява наляво и навлиза в гората. Тук движението е по равна пътека, през лятото обрасла с боровинки. Не след дълго се достига до река Горна прека, прекосяваме малкото бродче и продължаваме с изкачване на рида Гьолечица. За съжаление, от няколко години този участък не предлага характерните красиви пейзажи. Огромна част от клековите и боровите насаждения са напълно унищожени от ежегодните пожари бушуващи през последните десетина години. Няма как човек да премине през това място и да не изпита болка и гняв от безотговорността на хората. Вероятно точно тук ще ни се прииска да ускорим крачка, като скоро след това ще пресечем и река Средна прека. Тук зелената маркировка по която се движим до момента, се съединява със синята, идваща от почивна база Овнарско и до Йончевото езеро двата маршрута продължават заедно срещу течението на реката.

След още трийсетина минути изкачване, достигаме простиращото се на 2,3 хектара площ Йончево езеро чието име произлиза от известният самоковски художник Христо Йончев-Крискарец, който го е пресъздавал в картините си. За щастие пожарите са били спрени непосредствено преди достигане до езерото и около него все още се е запазил зеления пръстен от клекови храсти. Така почивката край красивите брегове и прозрачните води е значително по-приятна от вървенето през обгорелите ридове. Преходът до тук обикновенно отнема между 1,30 и 2,00 часа.

След приятна почивка, малко снимки и подкрепени с няколко вафли, отново потегляме към издигащите се пред нас върхове. Тук маршрутът ни минава от дясната страна на езерото и трябва да се следва вече изцяло синята маркировка. Изкачването е по-стръмно, но гледките които се откриват назад към езерото ни изпълват с трепет, карайки ни да дишаме по-често. В продължение на почти час пътеката се вие на серпентини по стръмните и вече изпълнени със зеленина ридове. Възможно е на някои места (особено при мъгла) синята маркировка да се загуби, но в такъв случай можем спокойно да се доверим и на каменните пирамидки по маршрута, които се забелязват по-лесно. След края на стръмния наклон излизаме на заравнени тревни тераски с малки долчинки и езерца разпръснати в тях. Отвсякъде сме заобиколени от стръмни скалисти ридове. Тук пътеката прави десен завой (ако следваме маркировката с боя), пресича каменистото корито на малка рекичка и започва да се изкачва по скални прагове първоначално в западна, а след това югозападна посока. (На отделни места пътеката обозначена с пирамидки преминава по алтернативен маршрут, но преди началото на каменните прагове до рекичката, отново се пресича със синята маркировка). При мокро и хлъзгаво време при този участък трябва да се внимава повече, защото има опасност от подхлъзване. Катеренето по скалите е кратко и скоро излизаме на малкото езерце предшестващо големия си събрат. Ако няма мъгла, пред нас вече се разкрива величествената гледка от стръмните зъбери на Купените и отсечения вр. Попова капа. След още двайсетина метра се озоваваме до заслона и погледа ни потъва в тъмно сините дълбини на Страшното езеро. Опасано в почти пълен кръг от отвесните насечени върхове, извисяващи се като каменна корона около него, езерото омагьосва със своето мрачно застинало спокойствие. Разположено на около 2465 м. н.в. през голяма част от годината, то е покрито с лед и обвито от тайнствени мъгли спускащи се през сенките на скалите. През това време впечатляват звуците от езерото идващи от разместването на ледените пластове, които напомнят за приказни езерни чудовища от произведенията на Толкин. Ако пък прекарате буря в заслона ще разберете защо го наричат Страшно – всеки гръм отеква зловещо в мощните снаги на върховете.

 

Страшното езеро

 

До тук времето за преход не трябва да ви е отнело повече от 3,30 часа, освен ако не сте правили големи почивки. От заслон Страшното езеро съществуват два варианта за продължение на маршрута:

По лесния обратен маршрут поема в западна посока, преминава през циркуса на Маломальовишките езера и по течението на река Малка Мальовица се спуска точно до хижа Мальовица. Пътеката е ясна и маркирана в червен цвят. При лошо време този вариант за връщане е по-подходящ.

Вторият маршрут е малко по-екстремен, но и по-впечатляващ. Изкачва се превала между вр. Камилата и вр. Ловница, преминава се покрай заслона на БАК (Орловец) и от там се спуска към втора тераса на Мальовишката долина. На този вариант ще се спра по-подробно, но е препоръчително да се прави само при сухо и ясно време. От заслон Страшното езеро пътеката завива в западна посока и започва спускане към най-близкото от Маломальовишките езера (до там двете пътеки вървят заедно). Преминава се покрай десния му бряг, а веднага след неговия край в ляво се отделя пътеката за превала обозначена с пирамидки (по-принцип трябва да има и синя маркировка, но намирането е доста проблемно). Тук трябва да пресечем огромните полета от каменни морени, не издържали на стихиите на времето и срутили се от върховете. Тази част от маршрута е най-опасна и изисква повишено внимание – наред с неподвижните скали е възможно да има и „живи” камъни, а при студено време те се покриват с фин невидим слой лед. Важно е също да се следят и пирамидките, които са поставени на приемливо разстояние. Първоначалната цел – високия превал между върховете Камилата и Ловница се вижда добре при ясно време и може да ни служи като ориентир.

Постепенно преодоляваме камък след камък озовавайки се в подножието на портата. Тук започва стръмно изкачване право нагоре по каменните морени в тесния улей. Не се отчайвайте, след изкачването на превала пътеката става значително по-лесна, а гледката която се открива – величествена. От долу под нас, на изпъкнала скална тераса е разположен заслона на БАК (на мястото на изгорелия Орловец). От южната му страна се извисяват отвесните канари на върховете Орловец и Злия зъб, на изток – вр. Ловница, а на запад в далечината изпъкват пирамидите на двете Мальовици. Пътеката започва спускане на серпентини по тревист склон към източната страна на заслона. Ако не са ви се подкосили краката от необятните гледки, не завивайте веднага към малката сграда, а продължете още 50 м. по пътечката до източния ръб на вр. Злия зъб (Злия прелез) и погледнете през Белия улей към долината на Рилска река, разположена 1000 метра по-ниско. Точно от дясно до вас започва и 200 метровата южна стена на вр. Злия зъб. Направо невероятно! Това е нещо което наистина трябва да се види, може би защото ще бъде от ония моменти които спират дъха на човек и с които, казват, се измервала истинската продължителност на живота.  

(Пуснете слайдшоуто с всички снимки от маршрута).

Все пак не трябва да се увличаме и да губим много време защо ни предстои още път. До заслона на БАК общия преход може би ще стане 6 часа. От Белия улей маркираната със син цвят пътека подсича от ляво скалата на заслона и поема в западна посока към долината на Мальовишка река. Не след дълго, преминавайки по малки полянки между скалите се озоваваме над самата долина. Тук отново може да спрем за някоя снимка на фона на вр. Мальвица, разположен от другата страна на долината.

 

Мальовишката долина

 

Нататък пътеката продължава със стръмно спускане на серпентини, като на няколко пъти се пресича малка рекичка (трябва да се внимава за подхлъзване). След около 40 минути спускане трябва да се излезе на т.н. втора тераса на р. Мальовица, точно до скалата с паметните плочи на загиналите алпинисти. Тук преминава класическия туристически маршрут за изкачване на вр. Мальовица. Продължаваме надолу по течението на реката към хижата (30 мин.), изпиваме по един чай и след още 50 мин. спускане по каменистия път се връщаме до комплекс Мальовица.

 

Допълнителна информация:

Общ преход: 8-9 часа;

Възможности за нощувка:

  • Комплекс Мальовица – хотел Ален Мак (може би по-добрият); хотел Мальовица;
  • Хижа Мальовица – на 1 час пеша от комплекса;
  • При извънредни ситуации, закъсняване или влошаване на времето по време на прехода, може да се нощува и в заслонитеСтрашно езеро и БАК. (В този случай пазенето на чистотата в помещението и района на около е задължение на всеки от нас).

Транспорт до туристически комплекс Мальовица:

  • Личен автомобил – 30 км. от гр. Самоков (най-удобния вариант, има и подходящи паркинги);
  • С маршрутка от гр. Самоков – към Мальовица тръгват от 8,15 и 16,15 часа от автогарата. В обратна посока потеглят почти веднага, съответно в 9,00 и 17,00 часа. (За по-голяма сигурност, преди тръгване е добре допълнително да се проверят часовете на потегляне на маршрутките. Телефонът на автогара Самоков е 072266540;
  • До Самоков има автобуси от София, Ихтиман и Дупница.

*Забележка: Маршрутът, така както е описан не е подходящ през зимния сезон!

Дневник

инструменти за ремонт на велосипеди
Реклама в AdventureBG.net