| КОД: TVAR04 | Нощувки: 0 |
Дневни преходи: ~ 14 км. | Техн. трудност: ниска/средна | Такса: 20 € |
"Монашеството в скалните манастири на Североизточна България е призвано да изпълни твърде важната си роля през периода на византийското владичество. Тогава се появяват най-вече скални манастири в близост до старите ни столици, понеже тук е най-ярък споменът от величието на България"
Срещаме се във Варна — бул. „Христо Смирненски“ 2, паркинга на Кауфланд до Мол Варна, в 8:30 ч. Комбинираме се в автомобилите и поемаме към Шуменското плато.
Първата част на маршрута ни ще премине по горски пътеки и стари пътища към Хан Крумския боаз. Тук, високо в скалите, се намира Калугерската пещера, известна още като Стълбената пещера. До нея се достига по изсечени в камъка стъпала — същият път, по който преди столетия са се изкачвали монасите, избрали тези места за своето уединение.
На отсрещния скален венец се намира и втората обител — Килията. Днес природата постепенно си връща тези места, но внимателният поглед все още може да различи следите от човешко присъствие сред скалите.
Продължаваме през местността Кортулука към следващата клисура — Троицкия боаз. Тук скалите се издигат още по-внушително. Във високия около 15 метра скален масив на Момина скала са разположени няколко монашески килии и скална църква.
Малко по-нататък се намира и Монастеря — естествена пещера, дооформена от човешка ръка и превърната в храм. Тези места напомнят, че през Средновековието Шуменското плато е било един от значимите центрове на скалното монашество в българските земи.
За финал ни очаква може би най-впечатляващата част от маршрута — Осмарският боаз. Тук се намира скалният феномен Окото — естествен отвор в скалния венец, от който се откриват красиви гледки към околните хълмове и лозята край Осмар. Недалеч е разположен и Костадиновият манастир, чието име традиционно се свързва с цар Константин Тих Асен. До него ще достигнем по добре осигурена метална стълба, която ни отвежда до самата скална обител. В скалите наблизо се намира и Диреклията — една от най-интересните скални църкви в района. Името ѝ идва от двата каменни „дирека“, оставени от древните строители да поддържат свода на храма. Днес достъпът до самата църква е затруднен, но мястото продължава да впечатлява със своята архитектура и необичайно разположение.
Ще посетим и малката монашеска килия Подковата, наречена така заради своята форма. Смята се, че тя е служила като убежище на отшелник през времето на исихазма — духовно движение, което насочва монасите към тишината, усамотението и съзерцанието.
В края на деня ще преминем през резерват Букака — стар горски масив от мизийски бук, чиито дървета пазят прохлада и тишина дори в най-топлите дни.
И така, след около 15 километра сред гори, скали и следи от един почти забравен свят, ще се върнем при автомобилите и ще поемем обратно към Варна. Шуменското плато често остава встрани от големите туристически маршрути. Но именно тук, сред боазите и скалните венци, човек може да открие нещо рядко — места, в които природата и историята не съществуват отделно, а са станали едно цяло.