| КОД: TVAR02 | Нощувки: 0 |
Дневни преходи: ~ 8 км. | Техн. трудност: средна | Такса: 20 € |
Срещаме се рано сутринта във Варна – на паркинга на Кауфланд до Мол Варна, в 8:00 ч. Комбинираме се в автомобилите и потегляме към старата жп гара на село Равна.
Оттук започва нашето изкачване към Пробития камък – внушителна скала в западния край на платовидното възвишение Голямо равнище. В горната ѝ част е оформен голям отвор, превърнал скалата в един от най-разпознаваемите природни и археологически пейзажи над Провадийската долина. До нея води сравнително кратък маршрут, а от високото се открива широка панорама към околните плата и долината.
От високата скална площадка под нас си личат останките на Равненския манастир „Св. Богородица“ – едно от най-интересните книжовни средища на ранносредновековна България. Каменен надпис позволява точното датиране на основаването на манастира – 23 април 889 г., в края на управлението на княз Борис I. Археолозите са разкрили църква, жилищни и стопански сгради, баня и скрипторий. Намерените печати на Симеон и на неговия син Михаил показват високия статут на обителта и връзката ѝ с владетелския двор. Особено впечатляващо е богатството на писмени и графични паметници. По стените на сградите са открити стотици надписи и хиляди графити, изпълнени с различни писмени системи – сред тях гръцка, латинска, глаголическа, кирилска и руническа. Именно тази необичайна концентрация на писменост превръща Равна в своеобразна „каменна библиотека“ и дава ценни сведения за книжовната култура в България в края на IX и началото на X век.
След кратка почивка и време за снимки продължаваме на запад. Пътят ни преминава по скалистите тераси на платото и стари горски пътеки, докато след няколко часа достигнем тревистата седловина под връх Калето. Пред нас се издига самостоятелният скален масив на Венчанското кале – укрепено място, използвано през различни исторически периоди. На хълма са засвидетелствани следи от тракийско, антично и средновековно присъствие, включително скални гробници, жертвеници и издялани в скалата стъпала.
Изкачването към платото започва от най-достъпната страна на скалния масив. След няколко по-скалисти участъка достигаме горната площадка. Оттук ще направим пълна обиколка на скалния пръстен, където природата и човешката намеса са оставили своеобразен лабиринт от ниши, кухини и издялани в скалата елементи.
Средновековната крепост е свързвана с османското настъпление в Североизточна България и според местни исторически сведения е превзета през 1388 г. от войските на Али паша.
В югоизточната част на платото ще потърсим издяланите в скалата каменни стъпала, по които ще напуснем старото укрепено място и ще се спуснем към село Венчан. Там ще ни чака предварително оставен автомобил, с който ще се върнем за останалите коли.
Общ преход за деня: ~ 8 км.
Денивелация: ~ +250 м.; - 250 м.