Пътешествие из Странджа - I част

Идеята за проникване из гористите дебри на Странджа, се въртеше в нашите глави. Ето че дойде денят в който всички единодушно решихме че е дошъл момент, в който да си съберем парцалите и да се отправим към това загадъчно място. Първоначалната организация беше стандартна. Всеки се впусна в интернет, в списания и вскякакви други източници да търси интересни места за посещение в Странджа. След около седмица време се събрахме на по бира, за да споделим кой какво е намерил.

Бързо се разбра, че имаме доста скромен обем от информация, която определяше Странджа като едно изключително мистично и изпълнено с тайни място. Място с много сакрални места и притежаващо изключително много енергия. Този факт ни подейства като катализатор, който направо взриви нашата страст към приключения.

Ето набързо сглобеният план:

1. Да се пътува с коли. Решение, което беше определено от наличието на малки деца и желанието ни за по-голяма мобилност предвид релефа, напомнящ за Родопи и многото набелязани места за посещение.
2. Да се нощува на палатки там където замръкнем;
3. Ключови места, които трябва да се видят в обобщен вид: Русокастро – Бакърлъка – Бегликташ – Резово – Устието на Велека – Българи – м. Каменска Бърчина – Малко Търново – Индипасха –Голямото аязмо – Сливарово – Голямо градища – Мишкова нива – Младежко – Евренозово.

Ден първи:

Рано сутринта натоварихме багажа и се изнизахме от Варна, още преди да е изгряло слънцето. В Бургас имахме среща с друга част от групата. След като се събрахме и напазарувахме се отправихме към една забележителност, която не е в пределите на Странджа, но по наша преценка щеше да е добра овертюра към нея. Името и бе Русокастро. Крепост, намираща се на един доста интересен връх в непосредствена близост до с. Русокастро, но за съжаление не е останало много от нея. Военните са и видели сметката като са правили учения там в началото на 80-те.

Цъкащи с език от видяната разруха се отправихме към Бакърлъка. Това са възвишения в южната част на Бургаския залив, където трябваше да немерим още останки от крепости и някои други неща. Е, това за което бяхме отишли не го намерихме, но пък открихме страхотни гледки към Бургаски и Созополски заливи. Щастливи от видяните гледки /въпреки, че за повечето от нас като варненци това не са много нови неща/ се отправихме към Бегликташ. Успяхме да стигнем до там няколко часа преди слънцето да започне своя залез. Това мегалитно светилище се намира на 4 км. от Приморско, в резервата Ропотамо и съществува там от 14 в.пр.н.е. Наложи се да оставим колите и да повървим пеш до момента, в който просто пред нас се появи светилището огряно от красивия залез на слънцето. Усещането беше за нещо повече от мистично, усещане за вечност.

Следваща спирка – р.Велека, където решихме да направим първия базов лагер за това пътуване. Мястото за бивак бе открито миг преди слънцето да се скрие зад хоризонта. То бе разположено непосредствено до един от многобройните и така характерни параклиси за Странджа (св. Петка), в близост до моста на реката преди Синеморец. Оказа се добро решение, тъй като някой беше направил масички и столчета за морните хора, скитащи като нас. Няма как да пропусна да споделя информация за страстните рибари накацали като птици преди миграция покрай реката. Във Велека явно се въди много риба, всички отговаряха с показване на пълни живарници като ги питахме дали кълве. А вечерта си беше както си му е реда - огън, скара, бира и веселба до сред нощ.

Ден втори:

Всички се събудихме рано и определено бяхме готови за нови приключения. Този ден от нашето пътешествие започна с разглеждане на устието на р. Велека. Морето беше доста бурно и придаваше особен чар на устието. След тази кратка разходка се натоварихме по колите и се отправихме към граничните територии като по пътя подминахме един дремещ пост от двама гранични полицаи. Така се озовахме в с. Резово. Тази най-южна точка на нашето крайбрежие си имаше малко плажче обградено от скали, по които си почиваха корморани. А гледката беше директно към турската територия, където от другата страна на устието на р. Резовска започва един безкраен и пуст пясъчен плаж. Любопитно бе как един харпунджия се гмуркаше пред устието и казано честно сигурно е понабучил никоя друга риба от комшийските. Направихме си една разходка покрай реката до рибарското селище, където отсрещната страна просто бе на една ръка разстояние. Хапнахме за обяд в Резово и се отправихме през гр. Царево към М. Търново. Крайбрежна Странджа оставаше зад гърба ни.

По пътя към М. Търново започна едно море от зелена широколистна гора. Пътят минаваше през мост над р. Велека. Не се сдържахме и спряхме да разгледаме. Велека разкри своите кристално чисти води, в които се виждаха да плуват много рибки. В групата имаше запалени рибари и да ви кажа определено се видя как ги засърбяха ръцете. Опиянени от красотата на Велека седнахме отново в колите и продължихме пътя си. За М.Търново мога да кажа, че е едно изключително спокойно градче с интересни стари сгради в централната му част. Тук разгледахме историческия музей и там намерихме още информация за местоположението на интересуващите ни обекти. Попълнихме припасите от храна и се отправихме към Индипасха. Лесно го открихме по табелата по пътя М.Търново – Царево. Тъкмо беше валяло и се наложи да караме по черен път с големи локви/какви ли кратери имаше отдолу!?/. Пътьом срещнахме една пълничка дама в джип, която се постара да ни убеди, че с нашата кола няма да стигнем далеч и, че от мястото, където се оставят колите ще ни трябва час до Индипасха. Е, дамата определено много ни подцени, С колата стигнахме безпроблемно до изходния пункт, а от там ни трябваха 25 минути до тракийското оброчище.

За него се носи легенда, която гласи: „Стопанин имал сляп бивол. Този бивол веднъж изчезнал и няколко дни не могъл човека да го открие. Изненадващо животното се появило след няколко дни и за чудо на стопанина си то било прогледнало. С течение на времето бивола отново загубил своето зрение и историята се повторила. Ичезнал и се върнал прогледнал. Когато бивола отново започнал да губи зрение за пореден път стопанина му започнал да го следи внимателно и така открил, че бивола отивал до един извор, пиел от водата му и проглеждал.” Така бил открит вълшебният извор на Индипасха.

Времето неумолимо напредваше и взехме бързо решение да направим „втори базов лагер” на едно разширение по черният път, по който достигнахме до чудодейния извор. Започнахме да събираме дърва за огъня и ето, че започна да вали. Бяхме взели едно голямо полипропиленово платнище, което с помощта на тънки въжета опънахме по дърветата от двете страни на пътя. Само си казахме дано някоя кола да не вземе да мине по пътя, че ще събере целият лагер на куп. Благодарение на това платнище имахме достатчно сухо място, за да си направим един страхотен купон...