Пътешествие из Странджа - II част

<< Назад
Свилен Симеонов | Добавена на 03.07.2013

Продължение от "ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ СТРАНДЖА - І част":

...

Ден трети:

Сутринта станахме, но слънцето още се замисляше дали да напече или да се скрие зад облаците. За наше щастие избра първото. И за да се възползваме от хубавото време бързо се организирахме със закуската и събирането на бивака. Поехме отново на път и се отправихме към м. Каменска бърчина. Тази местност е позната с провиралото си и е част от някогашно мегалитно светилище. След оглед около това „провирало” открихме издялани в камъните кръгове. Непосредствено до тях имаше хубава беседка, която предлага страхотни условия за барбекю. Малко по-настрани се откриваше страхотна гледка към Странджа. Направихме бърза фото сесия и се отправихме към с. Визица.

По изключително оскъдната информация, с която разполагахме, около селото трябваша да се намира кромлех подобен на този в Родопите до с. Д. Главанак. На минаване през селото Гранична полиция ни направи проверка и ни поставиха почти на кръстосан разпит, което много ни развесели. Опитахме се да разберем нещо повече от местните жители, но май те разбраха повече от нас. Само да ни бяхте видели как обясняваме на едни баба и дядо за кромлех и мелхирии в кръг Smile.

Малко разочаровани от неуспеха при Визица се отправихме към Мишкова нива. За съжаление и там ударихме на камък или по-точно на пограничният кльон, зад който се намираше търсеният от нас обект. Върнахме се отново в М. Търново и право в музея за информация. От там разбрахме, че трябва да отидем в общинският посетителски информационен център на другият ден рано сутринта. Намерихме този център, който се оказа малка дървена къщичка в центъра на града.

След като знаехме вече къде и кога трябва да бъдем там за да можем да посетим заветната вече за нас Мишкова нива се отправихме към м. Пропада.

Това е местност, която в миналото е функционирала като своеобразен „град на мъртвите” и преставлява некропол датиран от II в. Некропола е организиран на хълм, по който изкачвайки се минаваш край голям брой гробове които са изградени или по-скоро оградени с каменни плочи (шистови гробове) до върха на хълма минаваш покрай три гробници, а на самият връх се намира четвърта такава. Беше много интересно и всички бяхме онемели от огромният брой древни гробове струпани на толкова малко място.

 

Пропада - града на мъртвите

 

Местността Пропада се намира до самият град М.Търново на няколко километра в северозападна посока. Тук е мястото да споделя, че имаше малко лутане докато го намерим. Първо на излизане от М.Търново забихме по един път като магистрала, който си свърши изведнъж сякаш бе отрязан с нож. Добре, че някакъв човек разхождаше куче там и ни обясни, че в самото начало на този път е трябвало да се отбием на дясно.

След „града на мъртвите” се отправихме към доста ведро звучащото село Младежко. Още на влизане в него минахме покрай р. Младежка, която още от тук обещаваше да ни покаже красиви местенца. Спряхме в центара до чешмата пред кметството. Докато пием по една вода към нас се запъти един дядо и ни заговори. В разговора се оказа, че е кмета на селото. Той бързо ни ориентира към изворите на р. Младежка, пещерите и останките от крепост на върха над тях. Благодарихме на човека и се отправихме към изворите. Наистина невероятно красиво място. Над тях имаше два входа на пещери, в които влязохме и веднага съжалихме, че нямаме време и не носим екипировка за да влезем по-навътре. След огледа и съжаленията поехме по пътя към нашата крепост и започна едно изкачване нагореееее. По едно време вече по пътеката взе да се ходи само 4х4. Незнам точно как, но след такова задъхващо пълзене се озовахме пред една мини проходна пещеричка с дължина 10м. Малко след нея излязохме на плато. Там бяха и търсените останки от крепостта. Те са по-добре запазени в югоизточната им част, където има и вход на пещера. Внимавайте да не пропаднете в нея, ако минавате от там. За съжалене твърде малко е останало от тази крепост, но по това което видяхме може да се каже че е покривала доста голяма площ. От пещерата хванахме една пътека, която през един изключително красив дол ни отведе без големи трудности на пътеката, по която бяхме дошли до изворите на р. Младежка.

 

р. Младежка

 

Върнахме се при колите и решихме следващият ни лагер да бъде край с. Евренозово. От направените наши наблюдения можахме да заключим, че по черен път и маркирана пътека разстоянието между Малдежко и Евренозово е кратко и ще е интересно да се обходи пеш или с колело. Установихме се непосредствено преди селото. Следваше стандартна процедура по събиране на дърва. И до сега ми е чудно как успяхме с пилешки бутчета и сухи супи да си спретнем такава чудна пилешка супичка на огън.

 

Ден четвърти:

Четвъртото утро на нашето пътуване бе ясно и студено. Може би за това и по- бавничко се организирахме и за съжаление не остана време да потърсим доломена край с. Евренозово, а се отправихме направо към информациония център на М. Търново. Отправихме се към толкова дългоочакваното посещение на Мишкова нива.

Щом застанахме пред посетителският център останахме изненадани, че вече попълваме последните свободни места в сформиралата се група. След като си платихме и бяхме включени в списък, за който в последствие разбрахме че се представя и пред гранична полиция, се събрахме на един паркинг. От там потеглихме като едно шествие от леки коли, няколко буса и един голям автобус. Така оформилото се шествие спря за кратко пред портала на граничният отряд от където взехме един граничен полицай, който щеше да ни съпровожа зад кльоновите съоръжения. Първоначално поехме посока към ГКПП-то, като малко преди него спряхме и се събрахме пред един портал в кльона. Там ни проведоха кратък инструктаж, който в общи линии гласеше да не се губим, че да не се налага да вдигат кучетата от отряда да ни търсят. Поехме по черен път, който скоро влезе в широколистна гора. След леко изкачване в дясно от пътя се оказа мястото за което се вярва че е гробница на Египетската богиня Бастет.

 

 

Тук на времето Людмила Живкова е провеждала разкопки, като района на разкопките е бил отцепен от сериозен брой въоръжени граничари. Това какво е намерено, какво е изнесено и какво има още там, е предмет на догоадки за които има и написани книги. Затова ще пропусна да пиша за тези неща. По-скоро ще опиша нещата на самото място: От едната страна има отвесни скали като в единият им край имаше ями в които се бе събрала вода. По тези скали се говори, че се появявали изображения на египетски божества. Екскурзоводката ни изнесе кратка беседа за мястото на което се намираме. Разбрахме че се намираме под връх Голямо градище, най- високата точка на Странджа на наша територия. Попитахме граничният полицай дали ще ни заведе до върха. За наше щастие той бързо се съгласи и ние се качихме, а от там се откриваше невероятна гледка към турската част на Странджа като ясно се виждаше и нейният най-висок връх – Махиада 1031м.н.в. (на територията на Р. Турция).

 

 

На самият връх Голямо Градище има останки от крепостна стена и парчета керамика. След разговор с екскурзоводката разбрах, че това е било малко укрепление, което по-скоро е било нещо като наблюдателен пост. А граничният полицай сподели, че при техните обходи са се натъкнали на останки,приличащи на водопровод свързващ крепостта на Голямо Градище с некропола в Мишкова нива, който е в подножието на върха. След това ние очаквахме от гроба на Бастет да се спуснем направо към Мишкова нива, но се наложи да се върнем при колите и с тях да обиколим върха и в неговата източна страна през една вилна зона отново да преминем през портал на граничните съоражения. От там походихме повечко по черни пътища, които за моя изненада се оказаха многобройни. Така след леко спускане се оказахме пред самият некропол. Определено никога до сега не бях виждал толкова голяма и така оформена гробница, а мога да кажа че доста неща обиколихме и видяхме през последните години. Мишкова нива накратко е тракийско култово светилище датирано около V-III в.пр.н.е. По време на траките е използвана за хероон, а в римско време се оформя като храм, част от цял комплекс. Направихме си доволно снимки, а нашите спътници от бялото братство даже попяха, след което се отправихме обратно, като посетихме некропол в близост до гробницата. Некропола имаше няколко гроба идентични по конструкция с наблюдаваните на „Пропада”. Разбрахме, че имало останки и от древна вила и рудници, но за съжаление не остана време да ги посетим.

 

IMG_6323

 

Напускайки Мишкова нива, неспираше да ми се върти в главата мисълта за това още колко тайни и невероятни неща крие тази мистична планина Странджа. Качихме се в колата и потеглихме към Бургас където в една кръчма похапнахме и всеки сподели впечатленията си от планината. Така си изяснихме, че за доста неща не ни е стигнало времето. За места като Сливарово, Голямото аязмо, Крепостта при село Българи.... Като резултат от този разбор си обещахме да посетим отново това невероятно място наречно Странджа и да се впуснем в ново приключение, откривайки нови тайни и изживявайки нови емоции!

Дневник

инструменти за ремонт на велосипеди
Реклама в AdventureBG.net