Ком - Лакатник. С дъжд.

<< Назад
Тодор Симеонов | Добавена на 03.07.2013

За изнежения градски човек е силно препоръчително от време на време да напуска комфортната си среда, за да се самоподложи на някое леко изпитание. Контрастът между уютното ежедневие и неподправената природа провокира сетивата и стимулира съзнанието. Ники много добре знае това и насрочи преход по билото на Западна Стара планина точно за уикенда с драстична промяна във времето. Обяснението му, че този преход все пак е бил планиран месеци по-рано, някакси не хвана дикиш. Но, когато си избрал да ходиш с клуб именуван Адвенчър, много е вероятно да се вкараш в приключение.

След това иначе бодро начало ето и малко суха фактология: петък сборен пункт Берковица и преход до хижа Ком; събота – преход през връх Ком, хижа Петрохан, по билото на Балкана, до хижа Пробойница; неделя – слизане до Лакатник. Пишущият тези редове избра да се влее в редиците на групата в хижа Петрохан, така че ми бе спестено леко досадното, както разбрах, изкачване до хижа Ком.

За сметка на това се насладих на органичната компания на истински екземпляри от Резервата, в лицето на стопаните на хижа Петрохан. И докато Ники си е търсел (напразно) партньор за един лек тенис на маса, аз поразцъках с ентусиазирания хижар и като се оставих да ми вземе три гейма, спечелих симпатиите му до степен да спретне една питателна и гореща пилешка супа за обяд в събота. Супичката дойде дюшеш на колегите туристи, поели в ранни зори на път от хижа Ком, през връх Ком, до хижа Петрохан. Брулени от студен ветрец цяла сутрин и ненасладили се на гледката от именития връх, те определено имаха нужда да се заредят преди следващия етап. Етап по принцип не особено труден, но всеки, ходил по Стара планина знае, че там с категорията „лесно” не се борави лесно. Защото студеният сутрешен ветрец бе докарал дъжд следобеда и това беляза прехода. Под упорит, макар и не проливен дъжд, се понесохме на изток по билото.

Гледки нямаше и отклонение до връх Тодорини кукли дори не бе коментирано. След първия час здраво ходене обувките ми започнаха да пропускат. След още един час краката ми вече бяха мокри и до края джваках. Нямам основания да смятам, че останалите от групата са били по-добре. Гледки все така нямаше, само от време на време през разкъсаните облаци под нас прозираха билца, окъпани от есенен дъжд. Ходенето бе разнообразявано от лек разговор, но като цяло всеки бе насаме със себе си и планината. Което лично на мен ми действа като балсам, готов съм да жертвам малко комфорт в името на една такава „динамична медитация”. Унесен в разни мисли, не усетих как минаха три часа ходене и настъпи моментът да заслизаме от билото към хижа Пробойница. Пътеката бе приятно стръмна и в долълнение с дъжда ставаше леко предизвикателство на моменти. В такива условия е добре човек да се гледа в краката и да внимава, защото иначе лесно може да изпита колко е корава снагата на Балкана с долната част на гърба си. Пътеката се шмугна в гората и там комбинацията от дъжд, кал, шума и изпопадали мокри клони вкара нова доза трепет във вече изморените ни тела. Последният етап до хижа Пробойница е по горски път, който позволява бързо ходене и закопняли за малко суха топлинка, финиширахме почти тичайки.

Хижата предлага базови удобства, което иде да означава да не придиряте много-много. Важното е, че стопаните ни очакваха, печката бумтеше, беше топло и предразполагащо към отпускане. Както си му е редът, спретнахме вкусна трапеза, а стари, но златни хитове от 70-те и 80-те, допринесоха за настроението.

През нощта дъждът се бе обърнал на сняг, за да ни изненада на сутринта, макар и само с гледката на посребрените била над нас.

Неделята бе ден за слизане към Лакатник, по горски път, през махали и вилни зони, по много приятна маркирана пътека и доза асфалт накрая. Златната есен бе позагубила от блясъка си след дъжда и студа, но гледката бе все така чудна – Искърският пролом, скалите около Лакатник, бакърената патина на гората – всичко това бе награда за усилията и лишенията ни през този уикенд. Повечето хора не биха склонили да прекарат почивните си дни в мокрота, студ и умора, но туристите сме малко особени в това отношениеSmile. Гледаме по друг начин на контакта с природата и смея да твърдя, че тя ни се отблагодарява.

Бъдете здрави, не спирайте да обикаляте и опознавате родните ни планини, а чрез ходенето - да опознавате и себе си! До скоро!

Всички снимки >>

Дневник

инструменти за ремонт на велосипеди
Реклама в AdventureBG.net